Хидан х Таюя фенфик

---Глава 1---

Беше Понеделник, рано сутринта и Хидан сладко си поспиваше в кревата като похъркваше отвреме-навреме. Тогаз някой с трясък отвори вратата на стаята му (за малко да не я събори) и изкрещя колкото глас има:
- ХИДАНЕ, СТАВАЙ И ИДВАЙ ДА ЗАКУСВАШ, ЧЕ ИМАШ ВАЖНА МИСИЯ ДНЕСКА!!!
Хидан се сепна от крещенето и падна от леглото. Очевидно този, който го събуди бе майка му.
- Не ми крещи ма! - кресна Хидан вбесен. - Осем сутринта е! Остави ме да си подремна още малко!
- Абе не ми говори на такъв език млади момко, че ще ти цапардосам с точилката! - майката се разгневи. - Сега ще се оправиш и до 10 минути да си на масата иначе оставаш без ядене цяла седмица! - след това тя отново тръшна вратата зад себе си.
- Кучка. - Хидан измърмори под носа си и се изправи.
Той разбира се не оправи кревата си, даже не се и облече, запъти се по бели гащи към тоалетната. Кат стигна там, изми си зъбите, изпика се и заглади космите на косата си. Докато го правеше една хлебарка го наблюдаваше с интерес. За съжеление хлебарката направи грешката да излезе от скривалището си и Хидан я размаза като едното нищо. След туй се запъти към кухнята. През цялото това време Хиданчо си мънкаше (както винаги):
- Скапана чуунинска титла, да ги еба тия дето са я измислили ... Само ме карат да ставам рано, да върша глупости, като мога вместо това да си се моля на Джашин.
Очевидно Хидан беше полусънен когато седна на масата. Майка му го изгледа също както лъва гледа плячката си и му сложи омлета, да яде. Даде му и едно прясно мляко с изтекъл срок на годност и му заповяда:
- Яж!
Хидан се прозя, грабна една немита вилица и почна да се тъпче. Майка му също си сервира и почна да яде и тя.
- Кат се натъпчеш, вземи да се облечеш. И този път си сложи Чуунинското облекло вместо някви дрипи. - каза тя.
- Офф - изпъшка Хидан - Не стига, че ме караш рано да ставам, да ям боклучива храна, а сега - да нося тези неудобни гейски дрехи!
- Не те карам аз да ги носиш. Просто това са правилата за чуунините. - каза майка му.
- Блях, да служиш на некви отрепки и да изпълняваш такива скапани мисии, в които е забранено да трепеш хора, е направо смотано! Лорд Джашин не е горд с мен. - Хидан поклати глава.
Майката удари една плесница на сина си:
- Да не говориш повече за тази религия! Много добре знаеш, че одавна е била забранена от кагетата. Ако някой те чуе, може да свършиш в гроба.
- Хах, сякаш някой изобщо може да ме убие! - засмя се Хидан и стана от масата
След това отиде в стаята си и надяна любимите си дрехи, които определено не бяха чуунинско облекло - една намацана с какво ли не тениска и един поскъсан анцонг. След това Хидан грабна любимото си оръжие тризъба коса и излезе.
Скоро стигна до събранието на джоунините и чуунините от неговото село, които не бяха много на брой. Седна до един свой приятел и го попита:
- Са кво става тука? Що ни събират, а ни оставят да си поспиме?
- Пристигна важна мисия от хокагето на Коноха, всички сме много развълнувани да чуем каква е мисията. - отговори приятелят му.
- Бла-бла-бла, сякаш ми пука за тва. - измрънка Хидан и се опита да подремне, но не успя.
Главният джоунин пристигна с един лист, хвърли му един поглед и рече:
- Хокагето на Коноха ни дава А ранк мисия. Всички ние трябва да сме много горди, защото нашето село не е преуспяващо, а ни дават чак от Коноха такава важна мисия!
Всички извикаха "Ура" освен Хидан, който беше гневен, че днеска не си е доспал.
- Каква е мисията? - един чуунин попита.
- Сега ще ви съобща. - каза главния джоунин - Коноха ни пращат на мисия за шпионаж на Селото скрито в Звука. Според тях някой на име Орочимару се крие там и трябва да разберем точното местонахождение на скривалището му, след което да докладваме. Искам четерима доброволци, които да дойдат с мен на мисията.
Публиката почна да си шушука:
- Орочимару не е ли един от легендарните санини?
- Чух, че можел да се превръща в змия и да те изяде. - каза един
- А аз, че отглеждал мутанти и ги пращал да изяждат натрапниците. - друг подхвърли.
- А пък и селцето е малко, но поне имат по-добра военна подготовка и още като стъпим на тяхна територия ще ни хванат. - рече трети.
- Това е самоубийствена мисия! - кресна един по-млад чуунин.
След това и други се съгласиха с мнението му. Само Хидан се опитваше да игнорира крясъците им като си запуши ушите, но безнаджедно. Тогаз той стана и колкото глас има изръмжа:
- ТИШИНА, КУЧЕТА!
Всички млъкнаха внезапно.
- Вие клюкарки ли сте или бойци? - продължи Хидан. - Ако толкова ви е шубе от тази шибана мисия, аз ще отида, па ако другите са такива страхливци, нека си останат при майките. Аз сам ще я изпълня мисията и ще оживея!
След това Хидан се приготви да си ходи. Приятелят му също се изправи и рече:
- И аз идвам на мисията.
Един друг чуунин вдигна високо юмрука си и също поиска да се присъедини. След което всички започнаха да искат да участват мисията. Накрая за мисията бяха подбрани хора и тези, които не се включиха се пукаха от завист. Главният джоунин свика четеримата избраници за мисията - Хидан, приятелят му и още двама джоунина.
- Слушайте ме внимателно, мисията започва утре, рано сутринта ...
- Уфф, пак ли рано?! - Хидан го прекъсна.
Джоунина не обърна внимание на Хидан и продължи:
- Дори и да сте недоволни вие сами избрахте да участвате в мисията и сега трябва да я изпълним.
- Сякаш съм искал ... - Хидан отново го прекъсна.
- Хидане, по-добре запази тишина за сега. - прошепна приятелят му.
Главният джоунин продължи:
- Мисията ще е много опасна, а пък и имаме 3 дена път. За утре искам да се срещнем на главния площад. Пригответе си оръжия и хранителни запаси. Това е всичко.
След това на четеримата им беше даден остатака от деня като свободен. Хидан тръгна с приятелят си към ресторанта.
- Толкова съм развалнуван! - каза приятелят на Хидан.
- Пфф, голяма работа. - Хидан продължи с мрънкането си. - Сигурно ще е мн тъпа мисия, няма да стане нищо интересно и отново няма да има трепене. Не виждам защо трябва да си толкова въодушевен. Аз се записах за мисията, само и само ония путки да млъкнат.
Приятелят му сведе глава.
- Какво сега? В тази малка държавица, в която живеем нищо интересно не става! Живота е скапан, мисиите също, а жителите са боклуци. И на всичкото отгоре ти забраняват да изповядваш религията си! Но някой ден, някой ден ще ни се отвори парашута. Още след завършването на тази мисия ти обещавам - ще се махна от този кокошарник! И ти ще дойдеш с мен!
Приятелят му само мълчеше. Не пророни и дума. Чак когато стигнаха в ресторанта и си поръчаха свястна храна заяви:
- Ще си помисля.

---Глава 2---

На следващия ден групичката се събра на главния площад към 6 сутринта. Хидан отново позъкасня малко. Всички си бяха приготвили раници с храна за из път и всеки носеше какви ли не оръжия скрити къде ли не. Само Хидан пак носеше тенскита и анцога и единственото му оръжие - тризъбия сърп.
- Ти да не си луд, че тръгваш само така?! - главния джоунин му се скара - Знаеш ли колко опасна е тази мисия? Трябва ти специално облекло, кунаи, шурикени ...
- Я да си гледаш работата, бе петел. - Хидан измънка.
Джоунина се вбеси и още малко щеше да скочи да се сбие с Хидан, но другите двама джоунини го спряха.
- По-добре не правете ненужни разправии и го оставете да носи каквото си иска. - по-стария джоунин му прошепна - И без това тази мисия ви дава прекрасна възможност да се отървем от него.
Главния джоунин просто замълча, изглежда, че идеята не бе лоша ... След това той извади една карта, каза на останалите в какъв ред ще ходят и всички тръгнаха след него.
До селото скрито в звука стигнаха чак след 3 дена. Решиха да отседнат в един крайпътен хотел. Те искаха да наемат една стая, в която да оставят ненужните части от багажа им. След като го сториха и си починаха малко от пътя, продължиха с мисията.
Вече бяха навлезли в територията на звука. Главният джоунин предупреди останалите:
- Сега трябва да сме много тихи. Гледайте да не попаднете на някакви нинджи на звука. И не забравяйте главната ни цел - търсим скривалището на Орочимару. Ако го намерим поне един от нас трябва да оцелее, за да се върне до Коноха и да предаде информацията. Ясно?
Всички кимнаха. А Хидан само въздъхна:
- Бахти сдуханата мисия! Ще бъде голяма скука!
Главният джоунин едва се сдържа да не цапардоса Хидан. Вместо това и той направи една въдишка и посочи на останалите как да се разпределят:
- Ще се движим на известно разстояние един от друг. Аз ще съм най-отпред ... Хидан - ти ще си най-отзад.
На Хидан не му хареса идеята да е най-отзад, но трябваше да се примири. И мисията продължи ..
Не след дълго отряда се натъкна на лагер на саунд нинджи. Главният джоунин даде няколко знака на останалите да се съберат за кратко съвещание.
- Вижте, в този лагер сигурно има над 20 нинджи. - каза той. - Трябва да се промъкнем незабелязани.
- Хайде да го заобиколим. - предложи един от джоунините.
Всички се съгласиха и така направиха. Този акт много ги отклони от пътя, който бе зададен от Коноха като възможно място за скривалището на Орочимару, но кой знаеше в кой край на страната бе разположено. И както си вървяха се натъкнаха на една огромна паяжина. Хидан за малко да не се оплете в нея!
- Чакайте малко. - каза най-старият джоунин. - Тази паяжина не е нормална. Осещам чакра в нея.
Изведнъж по групичката бяха хвърлени 4 куная! Всички успяха да избегнат удара, но тези кунаи не бяха обикновени. Имаха някакъв жълто-кафяв оттенък.
- Какви са тези дрисъци във формата на кунай?! - рече Хидан с насмешка.
- Сега не е време за шеги! - каза по-младия джоунин.
Пред групичката се появи един паяко-подобен човек - имаше 4 ръце!
- Здравейте, аз съм Кидоюмару, а вие сте моят обяд. Приятно ми е да се запознаем. - изхили се паяко-подобния.
- Хаха, човека паяк в мутирал вариант. - присмя му се Хидан. - Кога ще ходиш на козметик?
Кидоюмару обаче се разгневи и изплю една паяжина срещу Хидан. Той успя да я избегне и отново се изхили:
- По-скапана стрелба не съм и виждал!
Приятелят на Хидан му каза:
- Сега не е времето за обиди. Хидан пази се!
Кидоюмару беше метнал още няколко от онези странни на вид кунаи. Хидан отново успя да ги избегне.
- Чакайте! - каза по-стария джоунин - Аз ще остана и ще се бия с това изчадие, вие продължете натам. мисията е на първо място!
Главният джоунин се съгласи с него и всички продължиха без по-стария джоунин. Кидоюмару се опита да хване останалите, но джоунина го спря.
- Аз съм ти противник! - изкрещя той и направи една огнена атака.
През това време останалат част от групата напредваше. До вечерта бяха пребродили 1/3 от страната. Бяха изморени от ходене. устроиха си лагер, но не палеха огън, защото се опасяваха, че ще ги намерят. Решиха да пазят на смени. Първо пазеше младия чуунин, приятел на Хидан. След него дойде и реда на Хидан. Преди да се сменят, Хидан каза на приятеля си:
- Знаеш ли, тази страна е много по-голяма от нашата, сигурно и мисиите са по-яки. Кво ще кажеш заедно да останем тук да живеем. Ти сам видя оня паяк какви сили имаше ...
- Не мисля, че така трябва. Ако сме от тях, това значи да предадем страната си, да предадем и Коноха, защото те ни дадоха мисията. - приятелят му изтръпна от мисълта
- Е тогава стой си тук със загубеняците. Аз отивам на по-големия купон. - след като каза това Хидан грабна тризъбия си сърп и изчезна в тъмнината на гората.
Приятелят му не искаше останалите да разберат, че е пуснал Хидан да върви, за това след като двамата джуунини го попитаха какво е станало с Хидан, той им обясни, че го ударил с камък по главата и избягал. Главният джуунин много се разгневи, но отново си спомни думите на вече мъртвия джуунин "Тази мисия ви дава прекрасна възможност да се отървем от Хидан."
- Не се безпокойте. - приятелят на Хидан рече на главния джуунин. - Сигурен съм, че Хидан няма да каже за нас.
Главния джуунин въздъхна и каза на двамата да го последват, защото има още много голяма територия за иследване, а опастността да се натъкнат на други нинджи бе още по-голяма!
През това време Хидан се бе запътил към лагера на нинджите, за да им съобщи, че идва с мир да стане един от тях и да го заведат при шефа им. Другата идея в главата на Хидан бе ако го нападнат, да ги пренесе в жертва на Джашин. И в тези тъй важни мисли Хидан не забеляза в коя посока върви и както скачаше от клон на клон, се блъсна в някой, който си седеше най-спокойно на един клон! От сблъсъка и двамата паднаха долу в храсталаците.
- Мама ти стара! - изпъшка Хидан - Това болеше, по дяволите!
- Ей, идиот, гледай де ходиш следващия път! - този, дето седеше на клона изкрещя към Хидан.
- Как ме нарече?! - Хидан се изправи разгневен.
Изведнъж през ума на Хидан премина мисълта, че това може да е някой враг и приготви оръжието си.
- Нарекох те идиот! Сега излизай, няма смисъл да се криеш!
Хидан изгледа противника си иззад едни храсталаци и като видя, че това е жена се изхили толко силно, че даже се прекатури и падна извън храсталака.
- Оле-мале! Жена да бъде нинджа, ха-ха! О, Джашин, това е толко смешно!
Жената изглежда се разгневи на идиотизма на Хидан, отиде при него и го фрасна с крака си по лицето.
- Ти мозък имаш ли в главата, бе?
Хидан очевидно се ядоса, изправи се набързо и посочи с пръст "жената", която нямаше повече от 14 години:
- Не ме удряй, ма, кучко, че ще те разпоря!
- Не ме наричай "кучка", бе, педераст долен!
- Не съм педераст, ма, овцо!
- Я си затваряй плювалника, че ще ти посиня задника!
- А твоя задник ще стане червен след малко, олигофренко!
Този спор и размяна на псувни щеше да продължи ако скоро не се беше появил един саунд нинджа, който сякаш имаше гърбица. Като видя двамата как се карат, с насмешка попита Таюя:
- Ооо, Таюя, пак ли сваляш шпиони?
Таюя очевидно бе името на "жената". Тя разгневено го изгледа и рече:
- Сакон, ти също си затваряй човката, че ще ти откъсна нещо! - след това Таюя се сепна, огледа Хидан и погледа й се спря над лентата му за глава. Като видя, ме той не е саунд нинджа се ококри и вбесено извади един кунай и го насочи към натрапника.
- Сега казвай - кой си, отде си, какво правиш тук и защо по дяволите ме блъсна?!
- Нищо няма да ти казвам, ма, патке!
Таюя се вбеси и забоде куная си в ръката на Хидан! сакон въздъхна:
- Така не се правят преговори.
След това той скочи долу и отново попита Хидан:
- Ти кой си и защо си тук? Ако не ни отговориш, ще те убием!
Хидан само се изхили:
- Пхаха, едва ли има някой, който да може да ме убие!
- Кучи ... - Таюя се вбеси, но Сакон я спря да направи нещо нередно.
- Виждам, че си доста безстрашен. Но едва ли ще си така щом те заведем при Орочимару. - каза Сакон.
- Всъщнст, идвам тук точно, за да видя този Орочимару. - рече Хидан най-накрая. - Трябва да преговаряме.
- Добре тогава, ела с нас. - му каза Сакон. - Само ни кажи името си.
- Хидан се казвам.
- Добре, сега почваме да се разбираме. - Сакон се усмихна.
Таюя още беше вбесена на Хидан, но трябваше да го придружи до скривалището на Орочимару. Докато вървяха натам Хидан се обръна към Сакон:
- Следващият път когато се усмихваш, не гледай толко гейско!
Сакон се издразни, но Таюя изглежда, че хареса това, което Хидан каза за другаря й.

--Глава 3--

Скоро тримата стигнаха до пещерата на Орочимару. Там ги пресрещна един 16 годишен младеж с очила и бяла коса.
- Яяя, Сакон, Юкон, Таюя, вие се връщате и като гледам сте довели шпионин. - каза най-спокойно младежа.
- Кого наричаш шпинон бе, очилатко! - Хидан му се оплези.
- Кабуто, това е Хидан. - рече Сакон - Той е тук, за да се види с Лорд Орочимару. Иска да се присъедини към нас.
Кабуто намести очилата си с пръст и се усмихна:
- Много хубаво, направо чудесно! Господаря Орочимару ще е доволен. Още един нинджа ще ни е полезен. И без това се готвим за атака върху Коноха.
- Бла-бла, голяма работа. Ае завеждайте ме при змиеподобното. А ти, Капутко, заври си главата в задника на тоя гей тук. - Хидан посочи със средния си пръст Сакон.
Сакон и Кабуто се изнервиха, Сакон повече. Кабуто само въздъхна. А Таюя се подхили зад тях.
- След мен. - Кабуто с въздишка слезе надолу в скривалището.
То водеше до под земята. Сакон, Хидан и Таюя го последваха. След много продължително слизане надолу по стълбите четиримата стигнаха до три коридора. Кабуто им показа по кой да тръгнат. Хидан се оплакваше през цялото време:
- Уфф, кога ще стигнем вече?! Слизаме по тези стълби от векове! Ще ми изникне брада докат слезем!!!
Сакон едва се сдържаше да не прасне Хидан по лицето. След като групичката мина през още няколко коридора, стигнаха до главната зала.
- Изчакайте тук, аз ще оведомя Лорд Орочимару за вашето пристигане. - каза Кабуто и влезе.
Останалите изчакаха очилаткото да се върне и после и те влязоха. Там, на един каменен трон седеше Орочимару. Неговата кожа бе бяла и с черна дълга коса. Когато го видя, Хидан иронично каза:
- Мама-миа! Пресвети Джашин! В тая страна всички мъже ли са травестити?!
- Извинете Хидан, той просто не може да държи мутрата си затворена. - рече Сакон.
- Абе кой ще наричаш мутра бе, мутирал дрисък! - Хидан се изплю върху лицето на Сакон
- Не съм дрисък!!! - Сакон се ядоса
- Раждясъл гърбушко! - Хидан му се изплези
Сакон толко му беше писнало, че извади куная си и анакува Хидан! Хидан също извади оръжието си и замахна!
- ДА СПРЕТЕ! - Орочимару изкрещя и преди двамата да се ударят, Кабуто ги спря.
- Не оставяйте лошо впечатление за себе си пред Орочимару, ще е по-добре да не го виждате ядосан. - каза Кабуто най-спокойно.
- Уфф, добре, ама после ще заколя тоя травестит! - Хидан измъмри.
Сакон само изръмжа гневно. Орочимару погледна Хидан и го запита:
- Значи идваш да се присъединиш към моята армия? А имаш ли причини защо?
- Да, мамка му! - въздъхна Хидан като заглади косата си. - В моето село е голяма скука, няма нищо интересно! Мисиите смърдят на конска тор, даже не ми позволяват да изповядвам религията си! Искам повече приключения и кръв.
- Значи си избрал правилното място. - се ухили Орочимару - Но преди да се присъединиш към моите единици, ще видим колко време може да издържиш на една истински трудна мисия.
Орочимару се изтегна на каменния си трон, помисли малко и рече:
- Дочух, че из моята страна бродят още шпинои. Снощи Кидоюмару е хванал един. Искам ти и Таюя да намерите останалите и да ми ги доведете. Запазете поне един жив ако е възможно.
- Моля?!?! - Хидан и Таюя се тъписаха единодушно - Няма да ходя никъде с този парцал!
Двама се разгневиха още повече, защото казаха едно и също нещо.
- Спрете се! Без битки! - каза Кабуто - Хидан, щом искаш да се присъединиш към армията на Лорд Орочимару, ще трябва да се научиш да се разбираш със съотборниците си. А пък ако не успееш с мисията, господаря едва ли ще те приеме и това, което ще последва няма да е изобщо хубаво ...
- Тцц, това с убиването няма да ме уплаши, мене никой не може да убие. - Хидан измрънка - Но ще се опитам да се разбирам с тази кранта, само и само, за да влеза в по-добър отбор.
- Моляяя?!?!? Ако аз съм кранта, ти си ... - Таюя се спря, защото Кабуто и заклати пръст.
Разгневена тя отстъпи и рече:
- Е, добре.
- Радвам се за вас, сега тръгвайте! - каза Орочимару - Кабуто, изведи ги, а ти Сакон - отиди да намериш къде са джиробо и Кидоюмару и ми ги доведи тук.
Сакон кимна. След това Кабуто го изведе и ги остави да се оправят по-натам. Сакон отиде да търси Кидоюмару и Джиробо, а Таюя и Хидан останаха сами. Те започнаха да търсят из гората нарушителите, но не успяха да ги намерят до края на деня. Хидан както винаги се оплакваше през цялото време, а таюя едва се въдържаше да не го намушка с куная си. Тъй като вече се свечеряваше, двамата решиха да си напарвят лагер за през нощта ...

--Глава 4--

- Ти ще разпънеш палатката, а аз ще донеса съчки за огън. - каза Таюя на Хидан.
- Не ща па! - Хидан се излегна на поляната.
- Добре, тогава аз ще опъна палатката, а ти си размърдай задника и отиди да намериш съчки. - Таюя се намръщи
Хидан само се прозя и затвори очи, което вбеси Таюя.
- На земята ли ще спиш?! И на студа?! - изкрещя му Таюя.
- Какво ти пука пък на теб? Ще правя каквото си искам, а ти ще правиш каквото аз ти кажа? - подхили се Хидан
- НИКОЙ НЕ МИ КАЗВА КАКВО ДА ПРАВЯ, особено боклуци като теб! - Таюя го хвана за гушата и му се провикна - Незнам защо Лорд Орочимару реши да сме в един екип точно за тази глупава мисия.
- Ой, ой, май почваме да изпускаме нерви. - Хидан се подхили - Мисията наистина е смотана, но само защото съм в един отбор с малка кучка като теб.
Таюя така се вбеси, че го фрасна! Хидан само се усмихна, защото удара, който изобщо не беше лек, му беше донесъл удоволствие.
- Я виж ти, не си мислех, че можеш да раздаваш такива удари, това започва да ми харесва. - Хидан се усмихна и с едно бързо движение се извъртя и сега Таюя беше на земята, а той отгоре и.
- Какво си намислил, негоднико?! - Таюя изръмжа.
- Ще видиш. - Хидан се ухили перверзно.
След това извади от нейде едно въже и се опита да завърже Таюя, но тя така се съпротивляваше, че Хидан трябваше да я нокаутира. След като червенокосата се съвзе, тя бе завързана здраво за едно дърво. Опита се да изкрещи с всичка сила, но неможа, защото и устата й имаше превръзка.
- Спокойнол - рече й Хидан - Завързах те само, за да не ми досаждаш. Предлагам нищо да не правиш докато не се върна. Отивам да донеса проклетите съчки и ще хвана някоя сърна за вечеря.
Таюя се разгневи и се опита да скъса важетата, но безуспешно. Хидан тръгна нанякъде, а Таюя остана завързана. Скоро Хидан се върна, накла огън и почна да разчленява сърната, която бе хванал. После стопли част от месото на огъня, отиде при Таюя и й махна превръзката от устата.
- Ах, ти проклетнико!!! Как се осмеляваш да ме завързваш за нянкво си дърво??? когато се измъкна ще ти строша кофата от бой!!! - Таюя се разкрещя в мига, в който устата й бе свободна.
Хидан само навря парчето месо в устата й.
- Сега ще ядеш. - каза той - И тъй като ще ми е скучно да вечерям сам, ще си побъбрим.
Таюя за малко щеше да се задави, но успя да сдъвче месото и да преглътне. Това сякаш я поуспокои малко и тя въдъхна. Хидан седна на земята и заръфа лакомо едно бутче.
- З-защо ме завърза? - Таюя го попита.
- Защото си досадна кучка. - каза Хидан най-спокойно.
- Мери си приказките, куче! - Таюя се развика.
- Ако ще си говорим, по-добре не ме ядосвай, защото не аз съм завързаният тук! - Хидан я посочи гневно с пръст.
Таюя му се изплези.
- Ахх, ти! - Хидан се изправи гневно.
- И какво ще ми направиш, бе, мухъл?! - Таюя се изплю върху Хидан.
От това, той така се вбеси, че удари Таюя.
- Ше те разчлена както направих със сърната! - Хидан каза вбесен като избърсваше лицето си.
- Ти си боклук! - изкрещя му Таюя - Завързавш съотборниците си, така изобщо няма да бъдеш приет при Орочимару!
- А кой каза, че искам да съм при тези гейчета? - Хидан подло се усмихна.
- Моляя?! - Таюя се възмути.
- Отначало си мислех, че ще е много яко ако остана в по-голяма държава от моята, но ако само знаех, че тук е пълно с педерси, изобщо нямаше да се съгласявам да идвам на скапаната мисия от хокагето на Коноха ... - Хидан въздъхна.
- Каквоо??? Ти си предател?! - Таюя се вбеси.
- Може да се каже, макар че не и отначало. - Хидан отново заръфа бутчето.
- Какви са намеренията ти? - попита го Таюя.
- Сигурно ще излеза от тази страна и ще стана скитник и ще се опитам да намеря място, което да си е само за мен.
- Ами ... какво ще правиш с мен..?
- Добър въпрос. Сега като се замисля ... Сигурно попътно има много пазари за проститутки, ще те продам на някой от тях. - Хидан се подхили злобно. - Така че идваш с мен.
Таюя за миг си престави това, което Хидан каза и така се изнерви, че извика с пълен глас:
- Аааа, не! Само да си посмял!!! Такова нещо е непростимо! Останалите ще ме намерят и ти ще си платиш - ще те убият! Лорд Орочимару ще те накара да си платиш!!!
- Пфф, - изхили се Хидан - Мене никой не може да ме убие. А пък едва ли ще те потърси някой изобщо. От видяното онова лайно Сакун, очилатият всезнайко и онзи травестит Орочимару, едва ли им пука за теб и се съмнявам да реват за теб. Те са едни стиснати копелета, които мислят само за своето добро. Не съм ли прав?
Таюя сведе глава и се опита да си спомни някой по-добър момент от живота й като саунд нинджа ... Но такова нещо не и дойде в главата, макар че Орочимару я беше намрели като малка и я беше приотил. Но дори и детството й не било лесно ... Орочимару никога не й е давал преградки както би направил един истински родител.
- Да, прав си ...
Сега Таюя изглеждаше по-мрачна и мълчеше. На Хидан му стана странно, даже малко страшничко. Таюя не бе се обаждала от 10 минути. Той се ухили и рече:
- Ъмм, добре де, ще те оставя тук, няма да те продавам като проститутка.
Но Таюя все още мълчеше. Хидан се изправи и й занесе малко месо.
- Ехоо? Кучкее, донесох ти да папаш.
Изведнъж Таюя вдигна глава и рече:
- Ще дойда с теб.
Хидан се учуди на отговора й.
- Ама ти ... сериозно ли?! Наистина, няма нужда ...
- След като си помислих малко, реших, че ще е най-добре да остана с теб за сега. След като излезем от страната на звука, пътищата ни се раделят. Прав си, не си заслужава да седя тук след като няма някой, на който да му пука за мен.
- Хах, ако ти е любопитно и на мен не ми пука за теб. - Хидан напъха в устата й парчето месо и отиде да разпъне палатката.
- Развържи ме. - каза Таюя след като преглътна - Няма да създавам проблеми.
- Няма пък! Откъде да знам, че няма да избягаш ... - Хидан се извърна.
- Добре, прав си, не ми се доверяваш все още. - каза Таюя и изведнъж кротна.
Това беше странно за Хидан - тя нито се разгневи на това, че я нарече кучка, нито на това, че не иска да я отвърже. "И тона й също бе по-различен, по-спокоен ... Да не я е хванала някоя треска ... Така промяна и то само за 10 минути ..." - мислеше си Хидан докато се бореше с разпъването на палатката.

New Брой мнения : 6 Registration date : 19.01.2009

Яко е... :dance: Дай още...

» Хидан
» Къщурката на Хидан
» Бърлогатга на Хидан
» Въпроси към Хидан.
» Фенклуб на Безсмъртният Хидан